колко е красиво всичко
и да си млад докато под пръстите ти то се изплъзва
може би е в крайна сметка задължително и нормално
като това за първи път от месеци
да сложа слушалките си и да потъна в
старите песни, които дни наред са рисували света ми
и да си спомня колко е красиво
да се разхождаш, глух
по улиците на мъничкия град, в който са останали няколко дъха живот и скелети на недостроени сгради
с вестибюларен апарат разбъркан от толкова много летене
какво беше
love is a hound from hell
от много отдавна буковски не е с голямо Б
остана само Неруда, да пише за звездите всеки път по нов начин
да ме учи на испански
we are all trapped by a singular faith, don't take away your laughter,...
и някакви такива
а може да е всъщност толкова
красиво.
