светът бил най-красив
с очи, пълни с небе
сърце, надишано с простори
и дробове, обгорени
от летни пожари

да изпиташ света било като да
се пожертваш в ритуал на древните ацтеки
да даваш и рушиш в себе си,
докато от теб не остане само
празно пространство
което да напълниш с живот

моят свят,
той е прост.
той е светли частици разляти през щорите.
вдъхновявам си всяко парченце живот
обрисувам - измислям го
следвам завоите
не живея в припряно повторен въпрос.
проблестелите мигове
тичат пред мен
ала аз вече знам,
няма смисъл от гонене.