високо ли си или ниско, когато нищо не те докосва
според мен си просто настрана, в някакъв личен балон, твърде близо до всички останали, но без да можеш да ги чуеш
без никакво желание да ги анализираш
понеже тук няма тишина, само хора, които говорят едни и същи неща твърде силно
нямам си дори стая, и времето ми сама е действително времето ми в градския транспорт
може би е прекалено многото информация, която не те оставя да разсъждаваш, а все по-често откривам, че когато нямам слушалки в ушите си, си "мисля" песни
така ли са станали на компоти мозъците на милиони хора навсякъде из северна америка?

но ще се събудя, независимо колко пъти ще гледам мечтатели преди това и ще търся нещата, които могат да ме развълнуват, защото преди не се вълнувах само от това, което се случваше на мен, а сега не се вълнувам от нищо
и това i've seen it all, there is no more to see и апатичността, която се навива на пръста ми докато демонстрирам кикот и първосигнална паника
може би е механизъм за самосъхранение, който да ме спасява както солта спасява храната
но солта променя цвета, а и моят цвят никак не е същият

и въпреки че градът е прекрасен (и студен)
никога не съм се чувствала по-далече от себе си.