плъзвам се по крайчеца на ревността си, на хаотичната си ярост
която взривява последните ми мигове с теб
опитвам се да откопча от мрежата на всяка една емоция, да избягам от задълбочаването - получаваше се в последните няколко месеца и не виждам защо да не се случи и сега
и пръст по пръст си търся оправдание да пусна ръката ти
но усещам и назряването на нещо, усещам и дните, които се откъсват един по един и оставят времето ми тук една съвсем мъничка купчина спомени
а толкова много ми се пише, но сега е твърде ярко и силно
затова... скоро.
