?!

makes me all cheesy and warm...
когато на shuffle могат да ми се включат хиляди песни, но тази, която излиза от нищото е everybody's gotta learn sometime
чудя се за толкова много неща,
в последни дни само мълча, мълча и се усмихвам, мълча и изпадам в беззвучна истерия, която гледам отстрани в забавен кадър и е толкова кинематографично и детинско
нямам обяснение
ядосвам се, плача
мълча
не можеш да имаш всичко, къде ще го сложиш?
имам право само на два куфара, и то ако ал италия не променят това правило
иначе - един
а паспортът ми е готов, с биометричните данни и огромните червени кръгове около очите ми
толкова ми се пише, но думите са отново пред стената
господи, колко ми се пише

ще ми се всичко да беше по-различно, да нямаше разстояния, да можех да видя какво ще ми се случи, къде ще бъда и как ще се чувствам след една година по това време
не мога да спра времето и ми остава единствено да го гоня
знам - решенията ми са толкова тъпи, но "никой не би трябвало да очаква от мен да съм умна, та аз съм на 18"
"винаги съм очаквала от теб да си умна"
най-сериозният признак, че нещо ме тормози е това, че не говоря с майк си
и от три дни едвам обелвам дума

нощта ми беше лолита, вино от глухарчета, 451 по фаренхайт, поща
беше музика с несъвпадения и
движения
една от най-хубавите ми вечери изобщо