петната на роршах
затворили уста пред мен
за да не мога
да намеря
смисъл
дали това е лудост?
сковани
безидеия мастило
в малка чантичка прибирам
музите, ума си и
горчивия си гняв
оставам половин човек
безцветно тяло
гонещи се
огнени кълба
и чакам да се върнеш
щом не мога да
започна
отначало.