виан роше

явно си прав и
съм обречена да зъзна сама
като вълк-единак
просто няма спасение
кръвната ми група е невъзможна, не-човешка
несъвместима
не мога да създам
мога само да лелея
да се стопля
но тези пламъци
не променят нищо
защото вътре в мен е студ
а аз не съм студенокръвна.

явно си прав и
не съм създадена, за да се слея
само да докосна, но после
трябва да се впусна
в бяг по засуканите пътеки
на ума ти
на гората
за да изчезна така бързо, че
да не си ме спомняш
за да не взривя тесния ти ум
за да не съсипя бистрите ти планове
и бягам от водата
единствено застига ме дъждът
и пак съм чиста -
пазя своя път от
хората

book of the month?

по пръстите
болезнени участъци
изгаряне и прерези.
смъди.
облечена съм
в твойте отпечатъци
от купчината с хиляди
лъжи,
които давам като обещания
на нашите
отчаяни бащи
най-много ме боли за
изпълнимите
но този плод не гние, а
по-сладък е дори
със времето.

Мария е щастлива,
Мария е мнооого щастлива xD