не познавам друго толкова силно "Липсваш ми" като твоето
то се забива в синьото на кожата ми, търкулва се на върха на езика ми
изплъзва ми се
кара ме да го гоня по ярките жълти пътища
невзрачни са без теб и ти държиш и аз да зная
уличните знаци са враждебни лица
без поздрави и прегръдки
когато ги задмина сякаш дори ги чувам да говорят
за мен
и това как теб те няма
как сигурно си ме оставил
как моите очи, плитки като дъждовни локви
не заслужават
твоите очи, горещи като огнища
оставям се на твоето "Липсваш ми" да си играе с къдриците ми
преди да ги отрежа, преди да направя косата си права и сериозна
позволявам му да се заиграва с рамото ми
понякога ме щипе - докато посинея
че синьото е хубав цвят
боли ме от твоето "Липсваш ми"
макар и понякога да топли
но сега
сега как
как бих могла да се сгрея в нещо, което го няма, няма, няма...
