говориш много силно, нямаш думи
не виждам капка логика в това
"не знам какво си науми да чуеш"
ще кажа по-накратко - тишина

не е ли криминално проявление
да чупиш красотата си със вик
и да разбиваш всичките илюзии
за нежна деликатност
като бик
забравил някак в свойто разярение
целта и смисъла.

мълчиш сега, но камъче в ботуша ми
е твойта наранена тишина -
събуването - дълго и мъчително;
да продължа напред си е война.