нашият месец не дочака крилете
да изникнат докрай на гърба му
месеците не се научават да летят
участта им е да се разбият един до друг
но пък могат да си тръгват
като него
той направо се хвърли с главата надолу
през балкона и се разби във осветения паваж
и сега, докато пресичаш улицата, виждам
тъпчеш времето и счупените му отминали ребра
разбиваш на парченца последните остатъци
цялост
с острите си токове - непреклонимост пред изтеклото
и ме караш да те гледам как се отдалечаваш
докато месецът ни избледнее съвсем
и се сгуша в леглото си
с три хиляди студени
одеала
няма като моята настинка

...
няма те