баланс

от изтока се научих
уверено да виря левия си крак в небето докато
ръцете ми са разперени без опора
търпеливо равновесие
като изписването на йероглиф
като научаването на бос танц в
свистящата трева

може би затова
неусетно забравих за дивия вятър
и той се втурна към мен вироглав
повали ме по гръб с ясен тропот

тук никой не владее
изкуството на изправянето -
подадената ръка
е нарушен баланс

от часове
лежа в тревата и чакам слънцето
да ме превърне в пепел.



черногледа съм, но най-после отново имам думи. думи и път. заминавам утре и обявявам началото на лятото.

anger management

i don't remember the last time i was so furious, infuriated by the misplaced spoken judgement of someone. maybe the fact that you are a friend of mine and are saying this to me makes it a lot worse.
so instead of talking to you, i am venting here, because in the past two weeks it has been literally impossible to find you.

cultures do define people - and while some of us manage to stay aside from the definition, most of us don't.  cultural identities exist, and they are beautiful and interesting. but also, small towns define some people. different mentalities are a fact, and mostly due to different backgrounds. cultural stereotypes exist for a reason. they are unhealthy, exaggerated, offensive, and mostly untrue, but something created them. my circle of friends does not abide by the majority of those stereotypes, but instead of being extremely offended, we try to learn from them. kudos to you for not being a part of the crowd. but the crowd exists.

and no, i don't have the monogamist heteronormative perspective. i am heterosexual and will never claim to understand people who are not, because i think that is extremely hypocritical, but that does not mean that i have ever been anything other than respectful towards people with different beliefs or inclinations. and i don't preach anything other than acceptance. i don't understand, however, why you claim that you accept all people, and still roll your eyes every time our opinions clash. the world does not solely consist of people like you; it consists of all sorts of people, and ignoring that is just like ignoring the existence of cultural differences.

I don't remember a thing

последните ми три дни в 4 минути.

An Evening of Russian Poetry

[...]
The conjurer collects his poor belongings –
the colored handkerchief, the magic rope,
the double-bottomed rhymes, the cage, the song.
You tell him of the passes you detect.
The mystery remains intact. The check
comes forward in the smiling envelope.

'How would you say "delightful talk" in Russian?
'How would you say "good night?" '

Oh, that would be:
Bessonitza, tvoy vzor oonyl I strashen;
lubov' moya, outsoopnika prostee.
(Insomnia, your stare is dull and ashen,
my love, forgive me this apostasy.)


Nabokov




който не може да пише, чете.
обичам, когато говоря за поезия с професорите си по математика.

още повече обичам факта, че Набоков е основал департамента по руски в колежа ми.

където щастието е родено

може би дори ще ме научиш да вярвам в себе си

американските ми приятелки се преклониха пред огромната статуя на линкълн и замълчаха пред мемориалите на войните във виетнам и корея
всичко, което видях, беше добре възпитан бетон, оформен в спомени
обичам мартин лутър кинг, но отвъд това не мога да свържа вашингтон с нищо, което намирам в мирогледа си

затова когато
се спуснахме по пъстрите улици на филаделфия
думите се разлетяха
мога да се закълна - този град има дъх като пещ, сърце жарно от танцуващите по него хора
разпели се по тротоарите, зарисували с тебеширите си по бордюрите
обръщащи се зад нас, общуващи, флиртуващи в кафенетата
стените са покрити с политическо изкуство
и любов
а градините са начупено пъстро стъкло
нито следа от бостънската бръшлянова претенциозност
и си мисля...

здравей обратно в живота ми, пролетно щастие
стъпваш толкова бавно
ще задържа вратата отворена

привечер в петък
съм обратно в уелзли след седмица път и
посрещната от ударната вълна на една идея -
че тук имам
своя светиня, светилище, изповедалня и дом, пълен със сестри
дом на озадачение, закъсняла неосведоменост, притеснения, паника
но и красота, възход, съзидание, усилие
красиво усилие, кой би повярвал
преустроени ценности

здравей и на теб, мое момче, и добре дошъл в живота ми
дори недоверчива, все пак
усещам как думите ми оставят отпечатък в теб,
дори когато не искам да ти кажа нищо
(и все още не знам защо -
аз, млад икономист с ритмични куплети
и пръсти, изцапани с мастило)
слушам остроумието ти и го оставям да ме води

може би дори ще ми припомниш как да вярвам в себе си.

if you weren't real i would make you up.

Atonement - Separation

един от най-красивите клипове по филм, които съм намирала. 

забравяне

忘 е най-тъжният йероглиф в китайския език.
означава "забравям". горната част се превежда като "зает", долната - "сърце". заетото сърце е равносилно на забрава.

грозно

днес те обиждам злобно и безпомощно както не съм обиждала никого, но само наум.
колко оригинално - да ме цакаш с козовете, които самата аз съм ти дала
колко наивно от моя страна, за пореден път да надценя ситуацията, и колко странно - нали уж съм циник, явно не
колко слаба е паметта ти и колко са престорени всичките ти думи
красива ли съм отново?
тогава какво означава всяка от демонстрациите на незаинтересованост?
сигурно е много страшно, защото вече знаеш какво пеят птиците в гърдите ми, но виждаш, че мълча.
"проблемът ми е, че решението си ти."
не.
проблемът ми е, че ми се щеше решението да си ти, но не си, и го знам.
грозно е, но само в главата ми, а ръцете ми остават чисти, и дори някога да съм била, сега си тръгвам.
добре дошъл в миналото ми.

трябва да чета повече поезия. да изкъпя от мислите си гротескния облик, който съм ти създала. има толкова по-важни неща, толкова по-важни усещания и моменти, и не мога да си позволя да се поддам на нещо такова отново.

i'm about to drive in the ocean