където щастието е родено

може би дори ще ме научиш да вярвам в себе си

американските ми приятелки се преклониха пред огромната статуя на линкълн и замълчаха пред мемориалите на войните във виетнам и корея
всичко, което видях, беше добре възпитан бетон, оформен в спомени
обичам мартин лутър кинг, но отвъд това не мога да свържа вашингтон с нищо, което намирам в мирогледа си

затова когато
се спуснахме по пъстрите улици на филаделфия
думите се разлетяха
мога да се закълна - този град има дъх като пещ, сърце жарно от танцуващите по него хора
разпели се по тротоарите, зарисували с тебеширите си по бордюрите
обръщащи се зад нас, общуващи, флиртуващи в кафенетата
стените са покрити с политическо изкуство
и любов
а градините са начупено пъстро стъкло
нито следа от бостънската бръшлянова претенциозност
и си мисля...

здравей обратно в живота ми, пролетно щастие
стъпваш толкова бавно
ще задържа вратата отворена

привечер в петък
съм обратно в уелзли след седмица път и
посрещната от ударната вълна на една идея -
че тук имам
своя светиня, светилище, изповедалня и дом, пълен със сестри
дом на озадачение, закъсняла неосведоменост, притеснения, паника
но и красота, възход, съзидание, усилие
красиво усилие, кой би повярвал
преустроени ценности

здравей и на теб, мое момче, и добре дошъл в живота ми
дори недоверчива, все пак
усещам как думите ми оставят отпечатък в теб,
дори когато не искам да ти кажа нищо
(и все още не знам защо -
аз, млад икономист с ритмични куплети
и пръсти, изцапани с мастило)
слушам остроумието ти и го оставям да ме води

може би дори ще ми припомниш как да вярвам в себе си.

if you weren't real i would make you up.

Atonement - Separation

един от най-красивите клипове по филм, които съм намирала. 

забравяне

忘 е най-тъжният йероглиф в китайския език.
означава "забравям". горната част се превежда като "зает", долната - "сърце". заетото сърце е равносилно на забрава.

грозно

днес те обиждам злобно и безпомощно както не съм обиждала никого, но само наум.
колко оригинално - да ме цакаш с козовете, които самата аз съм ти дала
колко наивно от моя страна, за пореден път да надценя ситуацията, и колко странно - нали уж съм циник, явно не
колко слаба е паметта ти и колко са престорени всичките ти думи
красива ли съм отново?
тогава какво означава всяка от демонстрациите на незаинтересованост?
сигурно е много страшно, защото вече знаеш какво пеят птиците в гърдите ми, но виждаш, че мълча.
"проблемът ми е, че решението си ти."
не.
проблемът ми е, че ми се щеше решението да си ти, но не си, и го знам.
грозно е, но само в главата ми, а ръцете ми остават чисти, и дори някога да съм била, сега си тръгвам.
добре дошъл в миналото ми.

трябва да чета повече поезия. да изкъпя от мислите си гротескния облик, който съм ти създала. има толкова по-важни неща, толкова по-важни усещания и моменти, и не мога да си позволя да се поддам на нещо такова отново.

i'm about to drive in the ocean

очите нека останат пълни с приказки
призрачни сградите под тънка сивкава мъгла и
бароковото усещане, а колко е било хубаво съвсем неотдавна
и колко ще бъде хубаво съвсем скоро.

вкъщи е вече толкова много места.
до скоро.

като човек в пълното си право.

притварям очи и вдишвам парфюма от китките си
толкова често забравям коя съм
къде съм се озовала отново
между бетон и улични лампи и
тихо потракване на мисли върху клавишите
думите се плъзват по хартията

миг по миг

оставям ресниците си да се открехнат
в мъгливия момент
момчето срещу мен изчезва
и отново
имам фокуса си срещу себе си като вписани окръжности

никога не съм ти дължала нищо, и все пак
дни наред стремежът ми
беше конкретен и внедрен в твоето съществуване
да целуна всяка пукнатина по студените ти устни
да отида там, където ме отнесат вълните на
стремглавите ти неврони
да се впиша в света ти като добър камуфлаж,
смутено надявайки се да ме объркаш с потребност

ужасно ли е да призная, че без теб пропит в секундите ми
всичко е същото?

For Jane 225 days under grass and you know more than I. they have long taken your blood, you are a dry stick in a basket. is this how it works? in this room the hours of love still make shadows when you left you took almost everything. I kneel in the nights before tigers that will not let me be. what you were will not happen again. the tigers have found me and I do not care. Charles Bukowski

от дни препрочитам това. не мога да напиша добър коментар. понякога така трябва да бъде, дори когато не е смърт, а само нужно сбогуване. what you were will not happen again, и това е единственото обещание, под което мога да се подпиша без чувство за вина.

съвсем честно

оглушителна електронна музика
никаква поезия

не се колебая за избора си на място, а за избора си на начин
за количеството време, което прекарвам в гледане,
спрямо това, което прекарвам в мислене
за това, което искам и как стискам устни
всеки път, когато ме попиташ нещо лично и
нищичко не питам в замяна
играя тихо и

не знам дали се чувствам неудобно, понеже не знам как ме възприемаш или още по-лошо, понеже знам как аз възприемам теб
колко наобратно са половите стереотипи в тази ситуация - във всяка моя ситуация - и как аз би трябвало да съм поне малко засрамена, но.
оправданието не може да се измери в блудкави алкохолни драми като тези, които са ме заобиколили в стена от захарен памук
съвсем наясно съм:
дори когато се самозалъгвам, че имаш някакво значение,
в ума си мисля как трябва да татуирам нещо до кокалчето на левия си крак, което да ми напомня, че на 19 години все пак е имало момент, в който не съм се страхувала да чувствам
а сега отново бягам, за втори път след година и няколко месеца и не искам да спра, защото всеки път щом докоснеш ръката ми ме удря електричеството на "искам да изчезна от тук", а не на "искам да те разкъсам"
толкова забавно е, че до съвсем скоро не знаех как се казваш
виждам как ме гледаш и няма смисъл да повтаряш колко съм красива
може би по всички правила докато впиваш зъбите си във врата ми трябва да ме побият тръпки, но зениците ми не трепват дори за секунда
и докато се чудиш защо, аз продължавам да си мисля за безусловното си отегчение от хората в тази зала и скованите им тела, и скованите им думи и скованите им умове, и

се увивам в огромния си есенен шал,
и си тръгвам сама.