Daydream delusion, limousine eyelash
Oh baby with your pretty face
Drop a tear in my wineglass
Look at those big eyes
See what you mean to me
Sweet-cakes and milkshakes
I'm a delusion angel
I'm a fantasy parade
I want you to know what I think
Don't want you to guess anymore
You have no idea where I came from
We have no idea where we're going
Lodged in life
Like branches in a river
Flowing downstream
Caught in the current
I carry you
You'll carry me
That's how it could be
Don't you know me?
Don't you know me by now?




Before Sunrise

нещо-като-бърза-поезия

парфюмът е всъщност огненият спусък
на всичките й катастрофи
измамница
приковава, отвлича и граби
без въже, белезници
достатъчни са няколко думи и лист хартия
щракване на пръстите и кръстосани крака
тя е престъпните намерения (зад собственото ти желание)
прокраднали се в моментите, в които си плъзгал поглед
по тънкия ръб на аромата
измамил
си се сам.



всички прилики с Първичен инстинкт са случайни, дори не съм го гледала. xD

"надявам се
мисля, че във вас виждам надежда за българската художествена литература."

чудя се как не се разревах.

АзиТи

всичко отдавна е само само само думи
мога да те роня с пръсти и да те събарям с една ръка,

сякаш си пясъчна статуя
да ти пиша поезия и да те будя нощем (сънувам шумно)
дори не се опитвам
знам, че мога
нощните парапети и недопушените цигари, светлините на светофарите
отдавна ни принадлежат
аз не се опитвам, защото няма смисъл
почувствал си всичко преди дори да помисля за него
мъчиш ме да говоря безсмислици
искаш да играеш
ужасно е да си моя любов и мой сиамски близнак едновременно
направил си изненадата напълно
невъзможна.

Florence + The Machine - Rabbit Heart (Raise It Up)

много пъти съм си мислила за къщи като за нещо ненужно
леглото си е легло навсякъде, нали така
и стените са си стени
би трябвало компанията да прави атмосферата
та нищо друго не остава
обаче напоследък щом си го помисля, си спомням за самолета на връщане от ню йорк
полетът беше нощен, момичетата до мен заспаха и единствено аз се въртях и не можех да си намеря място
нещо не беше наред, не си спомням точно какво
може би просто съм била притеснена
тогава исках повече от всичко своето си удобно, сигурно, уютно, топло легло
което всъщност дори не е истинско легло, а прост стар диван
бях изживяла нещо прекрасно и изцеждащо и освежаващо едновременно с това, супер, дори бях спала в някакъв скъп хотел, но сега
имах нужда от грозните родопски одеала вместо тези, сините и карирани, които миришат на пластмаса
от вкусната храна на майка ми,
родния си език
и своите си хора вместо русите холандски стюардеси с confusing произношение и снизходителен поглед
когато за първи път напуснах България бях сравнително голяма и чак тогава усетих какво е да си homesick
защото да отричаш нуждата от сигурност е глупаво
и колкото и да съм авантюрист, винаги ще имам нужда от нещо, при което да се върна, било то един матрак на пода на полугол апартамент, разтреперан от студ в нощите на зимата
не толкова важен е матракът, по-важното е, че си е твой
може културният шок да е винаги на връщане вместо на отиване, но повече не мога да отрека колко обичам вкъщи.

това е малко объркано, но ми е доста засънено, ще извинявате.

обичаш ли джаз?

защото той е
омагьосващото ти синьо, заплитащо се в мен
което ме обхожда цялата
малки импровизации с думите
липсата на перспектива е без значение
единствено важни са
онези ноти, които никой не е написал
рисува ги Музикантът
с красивия замах на свободния
уча се да чета между редовете
търся го и го възпитавам в себе си
вътре се лее топла музика
потапям се
ноти вместо кръв и поезия под акомпанимент
животът е съвсем лесен
все още е лято, жарещо

гледаш ме как стоя там, впила сетива
само чуй и ще разбереш



много, много ми е хубаво (:

в няколко думи

спи ми се
имам остатъци от грозен печат на ръката и малко тен (като никога), така че кожата ми вече не е съвсем бледа
този път цепя редовете, понеже е твърде трудно да пиша свързано
върнах се от море
имаше красиви синеоки батковци и тийнейджърски глупости, свързани с гадна топла бира
чалга // поп музика
и водорасли
и поляци
и смешни дискотеки от студопор
всичко това звучи скучно и глупаво, но се връщам тук с нов поглед, чувствам се абсолютно различно от преди
може би заради това ми се струва достатъчно
свободна съм.
(:

Невъзможната сигурно пак спи някъде на покрива
в джобовете си е скрила всичките ми моливи
странно е, сякаш в ума ми няма абсолютно нищо
безметежна съм и глупава
това е годината, в която пиша най-малко
чувствам се абсолютно неспособна да създавам
все си казвам, че ще мине
но се убеждавам все по-трудно
и дори няма къде другаде да напиша това.