много пъти съм си мислила за къщи като за нещо ненужно
леглото си е легло навсякъде, нали така
и стените са си стени
би трябвало компанията да прави атмосферата
та нищо друго не остава
обаче напоследък щом си го помисля, си спомням за самолета на връщане от ню йорк
полетът беше нощен, момичетата до мен заспаха и единствено аз се въртях и не можех да си намеря място
нещо не беше наред, не си спомням точно какво
може би просто съм била притеснена
тогава исках повече от всичко своето си удобно, сигурно, уютно, топло легло
което всъщност дори не е истинско легло, а прост стар диван
бях изживяла нещо прекрасно и изцеждащо и освежаващо едновременно с това, супер, дори бях спала в някакъв скъп хотел, но сега
имах нужда от грозните родопски одеала вместо тези, сините и карирани, които миришат на пластмаса
от вкусната храна на майка ми,
родния си език
и своите си хора вместо русите холандски стюардеси с confusing произношение и снизходителен поглед
когато за първи път напуснах България бях сравнително голяма и чак тогава усетих какво е да си homesick
защото да отричаш нуждата от сигурност е глупаво
и колкото и да съм авантюрист, винаги ще имам нужда от нещо, при което да се върна, било то един матрак на пода на полугол апартамент, разтреперан от студ в нощите на зимата
не толкова важен е матракът, по-важното е, че си е твой
може културният шок да е винаги на връщане вместо на отиване, но повече не мога да отрека колко обичам вкъщи.

това е малко объркано, но ми е доста засънено, ще извинявате.