крясъците ти
се забиват на страните ми и
иглите са всеобщото оправдание за капките кръв
някой потраква върху масата,
облечен е в нетърпение а аз
аз съм просто там, отдолу и съм
обречена
да чакам
разбираш ли ме...
облаците се прожектират над лицето ми
докато все още мога да
гледам нагоре
броя треските и измивам дъжда
двусмислиците събирам като камъчета
и ги прибирам в дълбоките си непромокаеми джобове
преливащи от съмнения;
пътувам на аудио лодка до някъде,
от където вече искам да се върна
оставам


eternally here
мария


26 часа, примерно.

универсалните символи организират парти на бунището


всички са поканени.

"обичам себе си
обичам само себе си
но страшно искам те
страшно искам те"

недовършено

закачаш пръсти по небето,
хващаш се за решетките
залюляваш се не чакаш повече
вплел си поглед във слънчогледите
прогаряш себе си в стъблата им
пътят е карта пещ ярост
загубена змия в хранопровода на
Атласа

нека този път не говоря за себе си

всички са се покатерили върху това, което съм открила и го втечняват, претопяват, присвояват и накрая забиват подлото си знаменце в него...
а аз отново съм човекът пред вратата на собственото си жилище, който се чувства ненужен и изгонен от него
разбрах, че не всички ме разбират, знам и че е нормално, сега единственото, което ми трябва, е... бутилка валериан, който да нагълтам като вино, защото начинът ми на изразяване и душичката ми и думите ми се стопяват и влизат в мивката, над която съм чакала кръвта да спре да тече от носа ми... и над която всички си мият ръцете
мога и като кръв да го нагълтам, защото моята така или иначе вече е по-скоро вода...

не, не си губя формата, защото в момента не целя да имам форма, странно, но факт :/

потъвам в спомените до гърдите
остават сетни сили - да шептя
сърцето ми танцува
за последно
отпивам и изчезвам
по-безследно
отколкото съм някога дошла

на тебе завещавам само себе си
студените ми януарски дни
отвориш ли
юмруците -
в ръцете ми
ще видиш нечий бисер да блести
загубено от някого очакване


но аз не пазя
себе си
в снега

the perishers - trouble sleeping

I’m having trouble sleeping
You’re jumping in my bed
Twisting in my head
Leave me

I’m having trouble breathing
You’re sitting on my chest
I sure could use the rest
Leave me

It’s you
Why’s it always you
and never me?
I’ve never dared to let
my feelings free
Why’s it always you
and never me?
I’ve never cared
too much about honesty

I’m having trouble sleeping
I’m thinking of what you said
About the tears been shed
Leave me

It’s you
Now and always you
but never me

I’ve never dared to
let my feelings free
Why’s it always you
and never me?
I’ve never cared
too much about honesty




утре тръгвам... пътуването автоматично означава... :/
и се връщам в... понеделник?
беше хубав концерт.

главата ми е пълна
до горе
със размисли
и сякаш
виновната
тук съм си аз


дори по тавана на
своето съзнание
съм описала
всичко,
за да виждам, че пак
се разбива
отпред, пред очите ми
бавно
и става на
ангелски прах


няма чайки и
гларуси,
само
мастилото
няма обич, но няма и
бавни стрели
всеки ден
подарявам
по малко от
живото


за спокойствие
сякаш ми трябва, нали?

не ме наричай параноична, гледам ги как разчертават небето на квадратчета, за да ми напомня на миналото ми, пълно с тетрадки на карета и за да не мога да скачам, от мен искат просто да остана тук и да гледам, не мога да съборя строячите на небе пък ти просто стоиш на дъното ми и искаш да съм спокойна, защото развълнувам ли се, изплуваш и се показваш, невъзможна моя липсваше ми направи така, че нещо да се случи каквото и да е
моля.

red hot са студени и спокойни и освен това лъжат от първите думи, които ми казват, защо да вярвам, че трябва да се отпусна по течението, ако не знам къде ме води то
небето ще стане по-високо само ако аз стана по-ниска,
а няма накъде по-ниска от това, невъзможна
и все пак
добре дошла
само не се дръж като досадна шевна машина, ако обичаш
вече имам няколко като теб.