обичаш ли джаз?

защото той е
омагьосващото ти синьо, заплитащо се в мен
което ме обхожда цялата
малки импровизации с думите
липсата на перспектива е без значение
единствено важни са
онези ноти, които никой не е написал
рисува ги Музикантът
с красивия замах на свободния
уча се да чета между редовете
търся го и го възпитавам в себе си
вътре се лее топла музика
потапям се
ноти вместо кръв и поезия под акомпанимент
животът е съвсем лесен
все още е лято, жарещо

гледаш ме как стоя там, впила сетива
само чуй и ще разбереш



много, много ми е хубаво (:

в няколко думи

спи ми се
имам остатъци от грозен печат на ръката и малко тен (като никога), така че кожата ми вече не е съвсем бледа
този път цепя редовете, понеже е твърде трудно да пиша свързано
върнах се от море
имаше красиви синеоки батковци и тийнейджърски глупости, свързани с гадна топла бира
чалга // поп музика
и водорасли
и поляци
и смешни дискотеки от студопор
всичко това звучи скучно и глупаво, но се връщам тук с нов поглед, чувствам се абсолютно различно от преди
може би заради това ми се струва достатъчно
свободна съм.
(:

Невъзможната сигурно пак спи някъде на покрива
в джобовете си е скрила всичките ми моливи
странно е, сякаш в ума ми няма абсолютно нищо
безметежна съм и глупава
това е годината, в която пиша най-малко
чувствам се абсолютно неспособна да създавам
все си казвам, че ще мине
но се убеждавам все по-трудно
и дори няма къде другаде да напиша това.

и тъй като поезията ми е малко препъната напоследък от неизброими фактори, като мога да започна със сестра ми, тъпи поетични конкурси и да стигна до пътувания, мисля да ви подаря едно стихотворение, което не е мое.

Mad Girl’s Love Song
Sylvia Plath

I shut my eyes and all the world drops dead;
I lift my lids and all is born again.
(I think I made you up inside my head.)

The stars go waltzing out in blue and red,
And arbitrary blackness gallops in:
I shut my eyes and all the world drops dead.

I dreamed that you bewitched me into bed
And sung me moon-struck, kissed me quite insane.
(I think I made you up inside my head.)

God topples from the sky, hell’s fires fade:
Exit seraphim and Satan’s men:
I shut my eyes and all the world drops dead.

I fancied you’d return the way you said,
But I grow old and I forget your name.
(I think I made you up inside my head.)

I should have loved a thunderbird instead;
At least when spring comes they roar back again.
I shut my eyes and all the world drops dead.
(I think I made you up inside my head.)

Alice In Wonderland trailer // Tim Burton & Johnny Depp

you need to be as mad as a hatter... which luckily I am.

http://www.youtube.com/watch?v=hiPR6kA4_iU

19 април 2009

събирам тези стихове
и всичко бавно правя на парчета
аз нямам вече лирика

загубила съм стъпката

в куплета
и нямам самодиви
да вплитат във косите
златни нишки
във този град, по черния асфалт
остават само скоби, двуеточия

и мишки.

аз нямам вече вяра, само
проста аритметика.

бургас беше странен

пълен с изживявания на границата между еуфоричното и неловкото

разгневени бабички

разгневени лелички

равнодушни чичковци

и общо взето тълпи ядосани хора

макар и не само (:

череши, които от нямане на друга работа ми падаха върху главата

и имаше море, което породи у мен написването на едно безкрайно тъпо стихотворение, което (да се надяваме) никога няма да се появи тук

това е в 10 реда (ако не броим този)

ps: пуснаха everybody hurts в автобуса и това малко ме довърши

i can go. with the flow.

She said I'll throw myself away
They're just photos after all
I can't make you hang around
I can't wash you off my skin
Outside the frame, is what we're leaving out
You won't remember anyway

разхвърляни по пода сега са

всички снимки и признаци, които

оповестяват теб

стоя над тях, изправена

класически

с клечка кибрит във ръката

зачудена или разколебана

заудряна от спомени

въпросът е там,

че ако теб те няма

страхувам се

да не изчезне парченце от мен и

всички демони, студени завивки

безчувствените стъклени очи

гледащи ме от лицето на хартията

значат повече, отколкото искам

всяка една пръска кал

изцапала дънките ми в дъжда

начинът, по който

все още усещам ръката ти в моята

събирам всичко и го хвърлям в шкафа;

явно не е дошло времето да се отърва от теб.

и самолет ме разделя от мен, но.

10 часа е и нашите вече са в леглата си

отварям прозореца

въздухът е влажен, улицата е студена, а това не е стихотворение

протягам ръце

и си мисля за Невъзможната и за това как преди две години, почти три

се чувствах, сякаш това е Моята улица

сто хиляди пъти по-свободна, отколкото съм сега

можех да стоя до късно и да обърквам режима си и да бъда ужасно, ужасно тъжна

защото никой не очакваше от мен нещо голямо и важно

имах право да забавя живота си и да Преживея Нещо

косата ми беше объркана безредица

мислите ми, очите ми, разбиранията ми, писането ми, всичко

не се подчиняваше на закони и представи и нечии идеи за това какво е добре и какво - никак и you - out!

и или съм рафинирана, или лишена от вкусовите си качества

но и в двата случая сметката ми излиза накриво

искам да съм Питър Пан

а детството ми изтича през пръстите и не мога да го запазя

сънувам кошмар след кошмар

Everybody Hurts на R.E.M. ме преследва по улиците от вече повече от година и половина и няма намерение да спре

и май ще ставам голяма, ща - не ща.