ти! в тебе незатихващия дъжд
тупти като отронена присъда
пробива малки дупчици у мен;
завъжда страх.
от който ще те пъдя.

"не знам дали ще стане по-добре",
и сенките на стражи по тавана
заместват тъмносиньото небе,
мечтая си за теб като забрана;
след нея дълго ще крещя за милост,
но някак е различно щом я няма.

и не мога да го завърша.

главата ми
главата ми е пълна с
въртележки и спирали и
бурни аплодисменти и леки препъвания
по гладкия под

след теб
след теб останах с
три стихотворения и
капачки със надписи в джоба
не чувствам
остави ме да не чувствам нищо
остави ме да те оставя.

няма свобода
зад слепите хора
забитите ножове в стените
модерните разпятия
алкохолно-реалистични
няма истина
позволени са само гледните точки
живеем на една равнина
и сме еднакво невиждащи
правим дуели на общо основание
не откривам свобода
няма свобода
.

нямам разбито сърце и не съм в депресия
защото двете горни състояния ме докарват до страхотна производителност
а сега не усещам нищо освен яд и объркване
наранено е нещо много по-важно от чувствата и това е достойнството ми
за което си върнах по своя си индиректен и умерено-интелигентен начин
но както и да е, това не променя нещата
чадър ми трябва и нещо против калта по дънките

по-скоро съм като огън, залят с вода
ще ми трябва време да изсъхна и чак тогава ще загоря наново
ама не съм се предала, де
и преди ми се е случвало.
ако зимата е злобна, то лятото е красиво
надявам се поне, иначе ме очаква една неприятна година.
и така.

в самотата звучи музикална кутия
ъгълът шепти да си вървя
моят дом е целият в стъкла
счупил си всички прозорци и
после
си тръгнал без даже да кажеш
здравей
в ръцете ми слаби издъхнало цветето
което ми даде
усещам само свойте
наболяли колене
да бъда права -
то не е за мене.
въобще.





мамка й на мъглата.

точно в този момент искам просто да те удрям
да дращя и хапя
да те наранявам
докато в теб не остане нищо
докато не се появят сълзи
докато не усетя, че усещаш


искам да ти причинявам безкрайната болка, която ти дори не разбираш как ми причиняваш
искам да спреш да си малък и глупав
и, мамка му, искам да спра да се вкопчвам и преследвам една идея по този начин

говориш много силно, нямаш думи
не виждам капка логика в това
"не знам какво си науми да чуеш"
ще кажа по-накратко - тишина

не е ли криминално проявление
да чупиш красотата си със вик
и да разбиваш всичките илюзии
за нежна деликатност
като бик
забравил някак в свойто разярение
целта и смисъла.

мълчиш сега, но камъче в ботуша ми
е твойта наранена тишина -
събуването - дълго и мъчително;
да продължа напред си е война.

ще те оставя някой ден.
ще те оставя
недей да бързаш още от сега
но знай, че тази крачка ще направя
защо ни е по двойки самота
убийства в лабиринти от поеми
и вакуум от "отронени слова"


разбий ги тези шибани шаблони.
не мога повече така.

tokyo

I am blazing lights on your street
I'm an upstart
Bound to cross you
I'm the hypocrite by your side

...





And no one around could tell us apart
Cause we were one mouth and one robot heart