i remember when we were gambling to win

everybody else said "better luck next time"

the demi-gods and hungry ghosts, oh god, god knows i'm not at home

чета всички тия лигави послания и картинки и чета хората да обясняват, че подобни неща не съществуват
и си мисля, мамка му, съществуват,
просто сте глупави,
просто не гледате където трябва,
защо трябва да си толкова далече и да те обичам толкова много,
без никаква пропорционалност с разстоянието
или с караниците и препирните и
различията в мненията ни

не ми пука, че е почти сигурно,
че няма да мога да те прегърна до началото на юли
и не ми пука, че бъдещето и на двама ни виси на косъм,
а вероятността да сме заедно след няколко години е толкова малка,
че не ми се мисли
защото когато говоря с теб и чувам думите ти, усещам как при теб е също толкова
трескаво и параноично,
въпреки хубавите страни, въпреки всичко останало

не мисля, че някога преди съм държала толкова на човек,
или че някога съм била толкова зависима,
и толкова благодарна.

i'll never find someone quite as touched as you.

3 дни

слънцето пробива малки дупчици в щорите

нямам дефиниции - толкова е прозаично

но пък вече съвсем светло

вяра не ми липсва.

аз решавам задачи и уча история, а невъзможната анализира текстове от 17 век и пише есета, красота, механизъм на действие, който работи все по-бързо и по-бързо, докато започне да изпреварва отражението си

и двете методично късаме косите си и ги превръщаме в кошери

имам нужда да говориш, да говоря, да черпя от общуването, защото

нямам никакви сънища - не си спомням нищо от нощите си

припомням си какво е да бъдеш изправен без някой да те държи за ръката

без да помагаш на някого и някой да ти помага едновременно с това

припомням си какво е да си единствената останала носеща стена в рухваща сграда

опитвам се да превърна себе си в невъзможната и обратно, и най-после да мога да кажа

че съм станала най-доброто, на което съм способна

макар че, надявам се, това никога няма да се случи, защото няма таван за опитване

слава на Дали, че ме научи да не се страхувам

благодаря за есента, за червеното зеленото и жълтото, за кафявото, за вятъра, за шаловете, за слънцето, и изобщо не разбирам

за какво са ви снимки, ако може с думи (: