петната на роршах
затворили уста пред мен
за да не мога
да намеря
смисъл
дали това е лудост?
сковани
безидеия мастило
в малка чантичка прибирам
музите, ума си и
горчивия си гняв
оставам половин човек
безцветно тяло
гонещи се
огнени кълба
и чакам да се върнеш
щом не мога да
започна
отначало.

... плачи и ще плачеш сам.

комините се давят с дим
а аз - със есента като усещане
заседнала е в белия ми дроб
във ритъма на думите издишани
заклещена
все още е април, но явно бързам
с нещо
или пък закъснявам
аз съм вещица -
единствено в това си убеден
избухвам в смях, но знам
че не е никак смешно
протягам длан
тук трябва да са моите съдба и път
но няма линии, които да ме пресекат
бъди спокоен
кладите ми с месеци горят
комините се давят с дим
а аз - със есента.



едно адски автобусно стихотворение :Р
за първи път от дразнещо много време писах на хартия