истории от пясък,
които дъждът ще измие
секунди, отстояли в паметта
и после само пепел
преживявания
спомени
потъващи в реката
емоции, трептения
загубили цвета си с времето
като домошар
ги трупам в чекмеджето на съзнанието
и после ги изхвърлям
събирам ги в черните куфари
казвам им последно сбогом
и ги изхвърлям при евтините боклуци
които са толкова употребявани,
че не могат дори да се рециклират

на бунището
има малко погребение
без зрители и божествени знаци
само дребна дупка в купчините
за да скрия душата си от скитниците,
които няма да я разберат.

при-морско

"не вярвам, че това е краят,
влизам в нов ден"


и отивам на море, за да бъда спокойна, да бъда ярка, да бъда топла, да танцувам, да пея, да галя вълните, вълните да ме погалят, да се държа като обезумяло хипи
имам нужда да играя малко билярд. сама и без осмица. мъничко скучен и неизпълнен с обрати и тревоги животец. седем дни. морско. при морско.
мирише ми на един от онези бонбони с лешник. мирише ми на крема му.
и ми мирише на лято. сякаш. най-после.

2 февруари 2008

страхът е като болтче на гърба ти
за него са захванати конците
на твоето
разумно неразумие


през песните, в които съм потънала
те виждам, даже и обвит в мъглите
обърнал си ми гръб,
за да не те боли
но няма да се смееш
на Съдбите
превърнати в студени магистрали
целунати за миг,
заспали в пътя.

и ще ти липсвам, нека го признаем.
но няма да го кажеш, щом попитам.
познавам те
познавам състоянието
в което те оставям

от твоя ум съм чула до насита.

speed poetry

[00:25:55] Ghost каза:
грешно, грешно, грешно!
толкова е грешно да харесвам
мелодията на гласа му,
а той да говори толкова малко
и да се влюбвам в нея още повече
грешно! твърде грешно е за мен!
това разстояние от метър между нас
също е грешно,
но по-грешно е да искам като щракна с пръсти,
то да се стопи... грешно!
спокойният такт на пулсиращата кръв
грешна е! грешно е да я усещам!
а когато нямам друг избор
и трябва да го прегърна, сърцето ми не бие
силно, както обикновено,
бие равномерно и то е сигурно,
че ще го запази поне за малко.
грешни мисли на грешна жена.


[00:32:54] Impossible каза:
и на война допускат много грешки,
грешила си, аз знам, дори в съня
но тези грешки стават твърде тежки
щом трябва да ги сплитам - в тишина

но мила, аз не виждам нещо грешно
във тембъра - мелодия - съдба!
сърцето, то защо е безутешно?
защо не се поддава на страстта?

за приказки с механика и спешност
аз пяла съм, и пея и сега
но знам, че вместо грешност искаш нежност
и вместо жар бленуваш топлота.


...
[00:46:40] Ghost каза:
дали си с горещо сърце
няма никакво значение
ако е в студени ръце
полуживо пленено

аз не искам от любов да изтлея
кой, кажи, кой го желае?
за Вечната има кой песни да пее
сама тя никога не била е

във времето пътуваш ли без билет
ще те спрат, ще те хвърлят от влака,
обратният път ще е плет след плет,
а вкъщи... ще има ли кой да те чака?

[00:59:12] Impossible каза:
без билет щом ме хванат, пътувам на стоп
със парите ми, скрити в ръката
но сама, даже хвърлена с коня в галоп
аз не мога да сплаша съдбата

няма рай, просто Край, щом остана сама
има само фонтани от пясък
разпилявани лесно от морска вода
няма повик, единствено крясък

ала въпреки туй съм си все без билет
проверявам вкуса на играта
пред кондукторите аз летя в пирует
танци с истински вкус - свободата.

[01:07:15] Ghost каза:
никой вятъра не гони -
най-бърз от всички бил,
и свободен той е с пирони,
в стиснати юмруци - там ги скрил.


...

[01:23:50] Impossible каза:
предпочитам пирони пред всички окови
да се врязват безмилостно бавно в плътта
остра болка за тъпа заменям, соколът
да кълве от света както пада нощта...

жива рана във мен да отвори и Богът
аз за нищичко няма да я заменя
ако толкова струвала мойта свобОда
ще обичам и болката, ада, кръвта!

няма клетва да пратя, за този, що броди,
що слугува на чуждите мисли-лъжи
само жал натежава - той може да води!
ала сякаш да бъде отведен държи...


...

[01:37:14] Ghost каза:
за свобода всяка жива твар милее,
и труден е пътят, още малко невъзможен
урагани опасни в душите вилнеят
отречеш ли се от нея и ставаш безбожен

по-хубаво е да забравиш за нуждата,
която ти пръска тайно сърцето,
в мир слънцето утрин събужда те,
с нежни ласки ти милва лицето

и вечер, на лягане, когато си пропътувал
3/4-ти от деня, на любими гърди полагаш глава -
за блажена кроткост дори не си и сънувал
като тази, чието име е Любовта


[01:48:50] Impossible каза:
кротка, дива, безумна, добра, невъзможна
аз съм истинска, светла, и често мечтая
и понякога даже, ще искам да кажа
се обърквам докрай и загубвам му края

аз обичам, аз искам, аз сякаш витая
аз сърце, аз нещастие, аз запетая
и задъхване, плач, и понякога вече
се превръщам във бледно и малко човече

но не пускам, не давам, не ти разрешавам
не забравям за мен и не си позволявам
да ти дам да пропуснеш за моето "ние"
аз съм тихият зов, който сенките крият

и загадка, отровна, но истински сладка
ти си пъзел, играч аз, без смисъл препратка
аз съм тото, а ти си объркал тиража
и се сбърквам докрай и не знам що да кажа.




Impossible - аз
Ghost - Поли, http://1597miles.blogspot.com/

ха.

ще пазя нежно твоите нозе
от всяка мъничка карфица
ще проветрявам всичкото небе
когато тъй е бяло, че боли те
и може би понякога ще искам
и аз да съм свободна - като тебе
но времето за мен не е разкош
а времето, то истински спаси ме
и бързането всяка синя нощ
ще бъде болка, примка, ново име

но теб ще пазя, твойте цветове
в които всеки тайно преоткрива
лелеяни, безумни светове
и всяка вечер аз ще те завивам...
със своето протрито одеало
което да те стопли - до душата
и с твоята свободна, ярка мощ
да изиграеш вечната - съдбата
(: